Цветелина Михайлова, ученичка в класа на Йорданка Захариева към Неделно училище "Родна реч" - Бремен, спечели първо място във възрастова група V-VIII клас на Националния конкурс за есе "От Батак съм, чичо...". Гордеем се с нейния успех и ѝ благодарим, че нареди името на иначе толкова младото ни училище сред такива с дългогодишни традиции!
Батак, възкръснал в моите шепи
Моята родина е България. Няма значение колко хиляди километра ме делят oт нея, България ще е винаги в сърцето ми!
Богата е моята родина – на приказки, легенди и предания, на песни и мелодии, на паметници, манастири и църкви.
И там някъде, на върха на планината, има една църква, която докосва небето. И няма българин, който да не е чувал за нея. Църквата в Батак.
Трудно се чете Вазовото стихотворение „Възпоминание от Батак.” Трудно се чете от дете, трудно се чете всеки път, от когото и да било. Няма българин, който да прочете стихотворението до край, без да заплаче.
Ние, днешните деца, трудно можем да си представим това, което се е случило там.
Заедно с моята учителка прочетохме и „Балада за България“ на Евтим Евтимов. Тя постави един орех в ръката ми и каза: „Напиши какво ти разказва орехът!“
Аз съм в Батак! Затворих очи и се видях да прекрачвам прага на църквата. Виждам хора – мъже, жени и деца. Виждам едно синеоко момиче да стиска орех в шепата си.
„Здравей, мила моя! Аз не зная дали си Мария, Ана или Рада. Или може би си Гергана!? Искам да те нарека с най–хубавото българско име! Искам да зная твоето име! Аз виждам в очите ти всичко. Не ми разказвай! Остани чиста и светла в оня друг живот, където няма болка! А аз ще се върна един ден. Този път в действителност!“
Има една църква, там на върха на планината. Там, в Батак, за която ми разказа един орех.
Аз ще отнеса моя орех някой ден. Той ще разкаже за мен – как живея и се уча. И как помня! Ще постоя под сянката на вековното дърво и ще помълча. На тръгване ще си взема цяла шепа орехи, за да разкажат и на други хора своята история.
